Съкровище на японското културно наследство,
е известно с това, че е било предпочитано оръжие от самурайските воини. Изминали са близо 1000 години, а японският меч все още съблазнява своя свят. Вибрациите и енергията, които се излъчват от него, са истински призив за пътуване, през самата същност на страната на изгряващото слънце. За да разберете изкуството на японския меч, е необходимо да сте запознати с всички термини и спецификации, свързани с него. Всъщност думи като “цуба “, “ ито ” или “ цука ” със сигурност не са част от речника ви, което, бъдете сигурни, е напълно нормално, ако сте нов посветен. Те обаче често се използват от професионалисти и колекционери, така че е във ваш интерес да знаете какво означават, за да направите покупка, която отговаря на очакванията ви! За да ви помогнем в това, тази статия разкрива всички думи, които трябва да знаете, преди да пристъпите към покупка на японска катана.
Дръжка на катана
1 – Tsuka : Дръжка на японските остриета: катана, вакидзаши, танто. Обикновено е съставена от 2 получерупки, сглобени с оризово лепило, след което е покрита с истинска или синтетична кожа от рая.
2 – Кашира : Метална част, която затваря и предпазва края на дръжката. Означава “глава” в литературния си превод на български език. Тя е еквивалент на накрайника на западен меч.
3 – Цука-ито : Наричана още цука маки или по-кратко ито, цука-ито е специфична плетка, която покрива дръжката (цука). Традиционно се изработва от коприна, но може да бъде изработена и от кожа или памук. Редовната кръстосана плетка разкрива покритието на дръжката от лъчева кожа и орнаменталните амулети (Menukis).
4 – Цуба : С този термин се обозначава предпазителят на катаната. В повечето случаи той е с кръгла форма, но понякога може да се появи в правоъгълна, квадратна или дори шестоъгълна форма. Предназначението на цуба е да предпазва ръката от порязвания по време на бой. Тя е не само защитен аксесоар, но и декоративна част на катаната, обикновено издълбана или украсена с геометрични или флорални мотиви.
5 – Fuchi : Метална част от дръжката (цука), поставена под цубата, за да я поддържа и да подсилва нейната стабилност. Често се украсява във връзка с амулетите (менуки) и предпазителя (цуба).
6 – Menuki : Орнаментален аксесоар, поставен под оплетката на дръжката (Tsuka) по такъв начин, че да благоприятства захващането на меча и да носи късмет. Изработен от метал, той представлява животно или символ на средновековна Япония. В повечето случаи японската сабя съдържа 2 менуки.
7 – Mekugi : Парче бамбук, използвано за сглобяване на острието и дръжката. Катаната обикновено има 2 мекуги.
8 – Хабаки : Парче метал, месинг или мед, което регулира балансирано положението на меча в ножницата. В резултат на това острието не се трие в дървото на ножницата, като по този начин се избягват евентуални инциденти. То действа и като абсорбатор на удара, като поглъща по-голямата част от ударната вълна и по този начин запазва предпазителя, както и дръжката.
Острието на катана
9 – Ха : катаната има един режещ ръб. Ха е наименованието, което се дава на режещия ръб на острието.
10 – Хамон : млечно оцветена линия, която се появява по време на термична обработка. Линията на закаляване е повече или по-малко видима и правилна в зависимост от оръжието. Школата или ковачът могат да придадат на хамона определена линия, знак за търговска марка, разпознаваем от всички експерти от пръв поглед.
11 – Шиноги : надлъжен ръб по протежение на острието.
12 – Ji : това е повърхността между ръба на острието (Shinogi) и линията на закаляване (Hamon)
13 – Shinogi – ji : Плоска повърхност на острието на катана, разположена между надлъжния ръб (Shinogi) и гръбначния стълб (Mune)
14 – Mune : Задната част на острието, частта срещу режещия ръб. Формата на муне може да каже много за възрастта на катаната и нейния дизайн. Най-разпространена е муната от типа “Хикуши”.
15 – Йокоте : Линия, отделяща върха (“Кисаки”) от останалата част на острието
16 – Кисаки : Върхът на острието
Ножницата на катана
17 – Сая : наименование, дадено на ножниците на японските остриета на оръжия като катана, вакизаши, танто. Обикновено се изработва от светло дърво, лакирано отвън. За най-добра дървесина за изработката ѝ се смята магнолията. Понякога може да се изработи от бронз.
18 – Сагео : Декоративен шнур на ножницата
19 – Koiguchi – вход към ножницата (Saya)
20 – Kojiri .Коджири – Метален накрайник, който подсилва края на ножницата
.